История
Какво се случи на Толкин Фест 2006Толкин Фест 2006
9-11 юни
Вторият Толкин Фестивал заложи на контакта с публиката. От 9 до 11 юни организатори, лектори, майстори и всеки, който по някакъв начин помогна за осъществяването на Феста, се хвана да търси пътечки – как да станат нещата, така че да им се харесат на хората? С малко придобит опит, все така несекващ, но вече обуздан ентусиазъм и наистина много желание, нещата започнаха малко по малко.
Естествено, никой не е очаквал събитията да протекат безпроблемно, както пътят на Перегрин към чифлика на Чудоум. Доказателство за това бяха безкрайните промени в програмата и то в движение – докато тече една лекция, следващата вече се мени. Но за щастие се наблегна на дискусиите. Малко хора имат такъв спомен. Това е така, главно защото на самия Фест присъстваха малко души. Всички, които избраха да не стоят в залата на Историческия музей, изпуснаха лекциите на Илина (за „Толкин и Луис”), на Талиесин (за „Толкин и Беоулф”), паметната беседа на клуб „Соларис”, озаглавена „Толкин – врата към фентъзито” и много други малки, но паметни моменти.
А човек все пак имаше какво да гледа през цялото време.
А) Изложбата „Мигове от Средната земя” беше чисто и просто портичка към света на Толкин (вярно – хартиена и закрепена на стативи), снимките от която бяха поразителни. Никой не остана безучастен.
Б) Част от творбите на Mellindor, Бъдъмба, Umbriel и Morgul Lord, които по-късно ще приемат формата на първата в света "Колода на Толкин" - карти за игра, изрисувани с персонажи от света на Професора.
В) Незабравимата сценка: "Какво щеше да стане, ако..?", в която Глорфиндел и Мрак развъртяха остриетата (от L.A.R.P.-арсенала, разбира се) в музея, а наред с битката към присъстващите биваха изстрелвани въпроси, касаещи същността на нещата и тяхното истинско значение.
Разбира се, един от гвоздеите беше зашеметяващата емисия на „Бурзум ТВ” – единствената телевизия, която не позволява на хората да смъкнат усмивките от лицата си. А и да престанат да се смеят с пълно гърло.
Като по (зараждаща се) традиция, последният ден бе отреден на L.A.R.P. Тази година обаче се проведе турнир между неколцина желаещи, вместо масивен събор на въоръжени толкинисти. Звуците на тарамбуката караха кръвта да кипва (за това спомагаха и безобразно надпреварващите се градуси под жежкото слънце) и това бе повече от добре. Защото се разделихме с усмивки на лицата и огън в очите, а тъгата по отминалия Фест оставихме на предстоящата година, в която трябваше да подготвим следващия.